Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.02.2012 23:38 - Как и защо бе изклана християнската общност в Ливан през 1975-78
Автор: watchtowerman Категория: Политика   
Прочетен: 11805 Коментари: 0 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Как и защо бе изклана християнската общност в Ливан през 1975-78 

   (Публикувам за пети път статията, след като досега, по необясними за мен причини, тя изчезва от блог-а ми)

   Ливан. 1975г. Територия 10 хил. кв км, (една десета от България). Население: около 3 милиона:

-         45% християни маронити;

-         45% мюсюлмани;

-         10 % друзи.

Армия: 18 000 войници на квотен принцип – с приблизително равен брой християни и мюсюлмани.

Участници в конфликта.


I. Християни - 30 000 бойци.
II. Мюсюлмански групировки с арабски национализъм, стремящи се да променят обществено-политическата система в Ливан,

-         Сирийска националистическа социалистическа партия ,  про-иракската и про-сирийската "Ал Баас",

-         ООП(Организация за Освобождение на Палестина) 30,000 бойци, от които  5,000-6,000  от Либия, Ирак, Индия, Шри Ланка, Чад, Мозамбик, Япония...

-         Друзи – 3 000 бойци

III. Сирия.

 IV. Съветския съюз и социалистическа Европа.

  V.  Израел.

    Унищожаването на християнската общност в Ливан започва с въвеждането на терористичните групировки на ООП страната през 1970г. 

Причини за въвеждането на ООП в Ливан.

    ООП е създадена през 1964г. с цел за нападения и терор над Израел.

    След Шестдневната война от 1967г. ООП се опитва да отнеме прерогативите на законната власт в Йордания, където й е дадено убежище. ООП започва атаки срещу йордански правителствени части, отвличания на журналисти и йордански жени, последните за задоволяване на сексуалните им щения. През 1970 ООП предприема офанзива срещу столицана Аман като атакува и резиденцията на краля Хюсейн. Последният отвръща на удара като извежда йорданската армия. В последвалите сражения над 2000 терористи от ООП са убити, а остатъците й  са изгонена от Йордания. Тези кървави събития са известни  като „Черния септември”.


Преместването на ООП в Ливан


     След експулсирането им от Йордания, по Решение на Арабската Лига, ООП получава подслон в Ливан, И тук, по сценария от Йордания,  палестинските терористи предизвикват хаос и анархия.

     ООП се настанява в мюсюлмански квартали на Бейрут, откъдето се опитват да завземат и християските квартали. Завземат жилищни райони като изгонват техните собственици и започват да се събират наеми и данъци, да конфискуват личните автомобили, да дават подслон на свой хора, идващи от други държави.

     След поредица от въоръжени сблъсъци между ООП и ливанската армия, ливанското правителство неохотно подписва тайно споразумение в Кайро, с  председателя на ООП  Ясер Арафат.  Палестинците получават карт бланш не само да останат в Ливан, но и да атакуват Израел откъм Ливан.  Отворен е и път от Дамаск, захранващ палестинските терористи с оръжие и с наемници. Така, Ливан е въвлечен в израелско-арабския конфликт.

    Един от първите показатели за външна намеса е, когато група местни престъпници, наречен "трета сила", целенасочено започват да отвличат християни. За всеки убит християнин им се плаща по шестдесет ливански лири. Парите идват  от Либия и Ирак. Сума в размер на 50 млн. долара е  депозирана от либийския владетел Муамар Кадафи в местни банки, със специалното изискване да се заплащат анти-християнските погроми. Това се прави с цел да се увеличи напрежението между християнските и мюсюлманските общности в Ливан. 

    На 20 май 1975 г., десетки християни са убити от въоръжени групировки на ООП. Мюсюлмански екстремисти убиват десетки християни и в Bashura. Манастирът Carmelite в Триполи(северен Ливан)  е разграбен и унищожен, маронитската катедрала – взривена;  християнските магазини - разграбени и опожарени. 

     На 1 септември, палестински терористи нападат християнското село Бейт Mellat и убиват много от жителите му, къщите в селото – сриват. После нападат Деир-Ashash. Селяните от селото успяват да избягат, но трима свещеници, останали в местния манастир са брутално убити.

    На 8 септември християнския квартал  Zarata в Триполи е разрушен. 

    На 11 септември главорезите на ООП се завръщат в Бейт Mellat и убиват осем християни, а десетки – отвлечат за откуп и забавления... 

     На 9 октомври терористите атакуват християнски село Тал Абас-Akkar като убиват двадесет християни и разрушават местната църква.

     На 30 октомври палестинци и сирийци убиват петнадесет души в манастира на Naameh. В същото време, палестинци нападат християнското село Koubeyat, където убиват и мародерстват.  Убиват двадесет християни в село Tanyel...

     През 1976 г. политиката на Сирия в Ливан еволюира от непряко участие (април-декември 1975 г.) към пряко  участие (януари-май 1976 г.), последвано от нахлуване (юли-октомври 1976 г.)

    На 8-ми януари палестинците атакува града Jiyyeh в региона Shouf, убивайки десетки. На 15 януари те нахлуват в християнски град Каб Елиас в долината Бекаа(Beqa), убивайки шестнадесет цивилни, и ранявайки двадесет и трима. Тази атака води до масово изселване на християни от много села в Бекаа към градовете Zahleh, Джуние(Jounieh) и Бейрут.

  На 18 януари, палестинци и сирийци атакува село Деир Jennine, разстрелвайки двама свещеници и единадесет цивилни. Четири дни по-късно, те нахлуват в християнските села Hoche Верата, отдавайки се на грабеж и разрушения.

    На 22 януари палестинци и сирийци разстрелват двадесет и пет християни в село Rahbe в Akkar.

    На 10 март повече от тридесет християнски войници от ливанската армия са убити в Khyam казарма. 

    На 15 март, палестинци обстралват село Kobeyat-Akkar, където са убити десетки християни.

    На 23 март, палестинци нахлуват в селата Kaddam и Dier Ел Amar в Северен Ливан,  където убиват дванадесет цивилни граждани, а много са ранени .

    На 5 юли 1976 г. в гр. Shekka са убити деветдесет цивилни.

    Между 6-12 август, палестинците в Тел Затар и Jish  лагери убиват 160 християни.

    Между 19-21 октомври, палестинци и сирийци убиват шестдесет и три християни, включително и много деца, в село Aishiyeh. 

    През втората половина на октомври християнски села на Aintoura, Abaydiyeh, Araya, Chebanieh, Masser Beitedinne са разрушени. В Masser Beitdinne, четиринадесет християни са  убити. 

Клането в Дамур(Damour) : 9 – 23 януари 1976


   
Дамур(Damour) християнски град на около 20 км южно от Бейрут, с население от 25 000 души.

    На 9 януари 1976г коалиция от 16 000 терористи, съставена от „Сайка”(Sai"qa) – просирийска групировка, "Фатах"(ООП), мюсюлмански  ливански  милиции  „Ал  Murabitun”,  наемници  от Сирия, Йордания, Либия, Иран, Пакистан, Афганистан  и дори японски терористи, обучаващи се в Ливан, обграждат християнския град. Командир на групировката е  Zuheir-Mouhsein, по-късно известен като "Касапинът от Damour", ликвидиран от "Мосад" на 15 юли 1979 г. в Кан, в Южна Франция.

    Един от ключовите свидетели на трагичните събития от Damour е свещеник отец Мансур Labaky, който дава отчет на Ливанския Червен кръст. 

    В опит да предоврати нахлуването на мюсюлманите в града отец Labaky се се свързва с големи мюсюлмански политици, един от които е Камал Джумблат, лидер на друзите. Джумблат му отговоря:

    "Не мога да направя нищо за вас, тъй като това зависи от Ясер Арафат", при което му дава телефонния номер на Арафат

     В обаждането си до Арафат, свещеникът му казва: "Палестинци стрелят в моя град. Мога да ви уверя като религиозен лидер, ние не искаме войната, ние не вярваме в насилието. Хората в Damour са гласували за Камал Джумблат, който ви подкрепя”. 

     Отец  Labaky получава следния отговор:

     "Отче, не се притеснявайте, ние не искаме да ви навредим. Ако ви унищожим, то ще е по стратегически причини".

    Обезпкоен от този отговор Labaky отново търси Джумблат, който повторя, че решението на кризата е единствено в ръцете на Арафат.

    Мюсюлманите спират подаването, както на електроенергия, така и на вода към града; спират и всякакви хранителни доставки. В града настъпва глад и обезводняване. В защите на града се разчита  на 225 млади мъже, повечето от които тийнейджъри, въоръжени със стари пушки за лов.

    Отец Labaky описва 23 януари, деня на окончателното нападение:

    "Атаката се проведе откъм планината. Това беше апокалипсис. Те идваха, хиляди и хиляди, с викове" Аллах Акбар! Бог е велик! ".

    Мюсюлманите колят  всичко по пътя си, мъже, жени и деца. Цели семейства, скрили се в къщите си, са извличани и убивани, но преди това жените групово изнасилвани.

    Стотици християни успяват да стигнат до морския бряг, от където се надявят някой да ги спаси. Което и се случва едва ли не час, преди мюсюлманите да стигнат брега. От съседения християнски град  Джуние(Junieh) пристигат лодки, които евакуират оцелелите.   

    А в Дамур, главорезите грабят всичко, което може да бъде относено. Десетки камиони, извозват награбен инвентар от къщите.

    Убити са 582 християни.

  Много от информацията за клането  допринасят самите участници, които се снимат по време на издевателствата.  След това тези снимки ги продават на пресата срещу добро заплащане, разбира се.

    Няколко дни по-късно отец Labaky се завръща в града, вече с Комисия на Червения Кръст.  Той свидетелства за онова, което заварва в града - картината на клането:

    Видях семейство Can"an, всички убити - четири деца, майката, бащата, и дядото. Майката е все още прегръща едно от децата. Била е бременна. Очите на децата бяха извадени, а крайниците им - отрязани. Без крака и без ръце. Беше ужасно.” 

    "Много от телата на убитите са били разчленени, така че трябваше да броя главите на мъртвите. Намерени бяха мъже, чиито гениталии са били отрязани и напъхани в устите им.”

 

image


 

image



 

image



 

image



 

image



 

image



 

image




 

image

                           Разстреляно християнско семейство

 

image

                                             Разстреляни християни

 

image

                Главорези отвеждат християнско семейство

 

image

                                                 Миг преди изстрела...

 

image

                                                                   И след него...

 

image

                                                                 Грабеж


     В християнското гробище "ковчези бяха разкопани, мъртвите ограбени, органи и скелети развърляни из  гробището".

     След клането на християните в Damour, градът  се превръща в опора на ООП. Църквата "Св. Константин и Елена” е превърната в гараж за превозни средства, като същевременно служи и за стрелбище. 

     Отговорът  на тези кланета не закъснява.

     На 26 юни християнската ливанска фаланга напада палестинските бежански лагери Тел Zaatar и Jish Ел паша в Бейрут.

     Изживявайки се като велик полководец Арафат се заканва да превърне битката за тези лагери в "Палестинският Сталинград". Битката приключва на 12 август като броят на убитите мюсюлмански терористи е 1600.

    ООП е спасена от по-тежки поражения, защото сирийски военни части нахлуват в Ливан и започват военни действия срещу християнската фаланга.

    Подгонени от кланетата, ливанските християни бягат към северната граница на Израел. Тук са под  негова закрила. 20 км от най-южната територия на Ливан е обявена от Израел  за  “зона на сигурност”. И като  отваря границата си при Метула, дава възможност на прокудените ливански християни да влизат на негова територия и да търсят - основно, медицински услуги и работа. “Доброто Убежище” - така го наричат бежанците, преминаващи с хиляди всеки ден.

    “Ние отворихме нашите домове и дадохме подслон на палестинските бежанци  А ООП ни превърна в бежанци в собствената ни страна”, споделя мъката си един от тях.

Заключение

     По време на войната:

     -   800 000 християни напускат Ливан....

     -   много  християнски села са изтрити от лицето на земята;

     -  150 000 християни са убити;

     -  100 000 християнки са изнасилени, като 60 000 от тях са принудени да родят еничери за мюсюлманската вяра .

   Кубинския лидер Фидел Кастро запитва сирийския президент Хафез Асад, защо не остави Ливан да живее своя живот, при което получава следния отговор:

 Ние направихме грешка, като позволихме създаването на еврейска държава. Никога няма да повторим тази грешка, като позволим създаването на християнска държава в сърцето на арабския континент”.

    Тези думи дават ясен отговор на причините, поради които Ливан бе прочистен от християнското си население.

  Но извършителите, участвали в това ВЕРСКО ПРОЧИСТВАНЕ трябва да са наясно, че подир кървавата диря, която причиниха на християните в Ливан, върви Възмездието от Господа. И Това Възмездие вече ти настига...

http://www.dailymotion.com/video/x2o5ug_damour-massacre-janvier-1976_webcam



Гласувай:
11



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: watchtowerman
Категория: Политика
Прочетен: 2265477
Постинги: 463
Коментари: 1657
Гласове: 10558
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол