Днес е християнски празник. Сирни заговезни. Иска се прошка.
Деца от родители - че не са слушали и са правили глупости.
Родители от деца - че не винаги са разбирали гледната им точка.
Жената от мъжа си -  че му е накичила такъв ловен трофей на главата  та да заприлича  на  изложбена зала в елитно ловно стопанство.
Мъжа от жена - си че след всяка почерпка навъм с приятели прибирайки се провежда мини световен шампионат по кеч.
Всеки иска от някого прошка и така до следващата година.

И в духа на празника аз искам ПРОШКА!!!
- ОТ МАМА ЧЕ ВСЕ ОЩЕ НЕ СПИ И МЕ ЧАКА ВСЯКА НОЩ
- ОТ ТАТИ ЗА ТУЙ ЧЕ НИКОГА НЕ ГО РАЗБРАХ
- ОТ ЖЕНЯ ЧЕ НИКОГА В ПОСЛЕДНАТА ГОДИНА НЕ ОБЪРНАХ ДОСТАТЪЧНО ВНИМАНИЕ НА НЕЙНИТЕ ЩЕНИЯ
ДАЖЕ ОТ БИВШАТА МИ ЧЕ ВСЕ ОЩЕ И СЕ НАЛАГА ДА МЕ ВИЖДА ТОЛКОВА ЧЕСТО :)

Ще искам прошка.
 А дали мога да я поскам?
А дали мога да я дам?
 За да можеш да поискаш прошка трябва да няма гняв в сърцето ти, да няма обида да си простил, да няма завист.
Май това да поискаш прошка е доста трудно.
Прошка се иска но и трябва да можеш ти да дадеш. Да простиш на всички онези които са те обидили, засегнали, прецакали, пренебрегнали. Дали ще мога??? Днес ще ида на църква. Сам. Надвечер. Когато се е източил върволика от показност. Когато вътре цари тишината и спокойствието в храма, за да можеш да чуеш сърцето си. Защото БОГ е любов. Защото трябва да останеш сам със себе си за да можеш да чуеш сърцето си, да оцениш сам душата си, да видиш грешките си сам. За да можеш да простиш.  Но става само когато ти дойде божията промисъл! И когато си готов ти самия да я чуеш. Забързани в себе си колко пъти сме я чули? Колко пъти сами сме затваряли сърцето си за нея? Обладани от забързаното ежедневие. Отдадени на състезанието за пари, влсат, благополучие!
Та днес ще поискам прошка за всички грешки и ще се опитам да дам което е по трудното.

...Забързани по пътя си, пропускаме много важни неща... Пропускаме много възможности...
...Пропускаме да се вслушваме в себе си...
...Пропускаме да потърсим Бог...
...Много хубав пост!
...Наистина се иска сила, за да простиш... Но пък след това идва лекотата...
Поздрави!:)